Първите 7 години са важни не само за емоционалното, но и за интелектуалното развитие на детето. Интелигентността на възрастния индивид се определя, освен неговите заложби, също и от типа и интензивността на интелектуално стимулиране, което е получавал в детството си. За правилното възпитание на детето е важна средата в която се възпитава, личният пример и усета за неговата индивидуалност. Във възпитанието трябва да има баланс между дисциплината и проявата на близост. И двете трябва да се правят с любов и разбиране за всяка контректна ситуация. Като цяло детето трябва да се чувства обичано, разбирано, подкрепяно, а мерките за дисциплина прилагани с усет и цел, детето да осъзнае поведението си и да го коригира.

Важно е изграждането на правилна себе-представа на детето и представа за света, в който живее: Кой съм аз? На какво съм способен? Добър ли съм или лош? Мога ли да успея? Мога ли да се справям с трудности? Харесван и обичан ли съм или мразен? Хубаво или лошо място е света, в който живея? Мога ли да разчитам на помощ и подкрепа от околните или трябва сам да се справям? Представа на детето за себе си и за заобикалящата го среда се заражда и развива още в ранна възраст и оказва влияние върху целия му живот.

Макар всяко дете да е различно и уникално, всички деца преминават през определени етапи на развитие. През първите пет години тези етапи са много забележими. Всяко дете преминава през тях, но и всяко ги изживява по собствен начин и със собствен ритъм.

Времето за преминаване през всеки етап е различно за всяко дете. Не можете да ускорите преминаването през етапите и не се опитвайте насила да го правите. Всеки етап осигурява основа за следващия и трбява да оставим детето да премине естествено през всеки един от етапите си на развитие, колкото и мъчителни да са някои от етапите за нас родителите. Нашата роля на родители изисква да се намесим деликатно, като напътстваме и помагаме на детето си, така че то да развие своя потенциал, да не излага себе си и околните на опасности и да поддържа хармонични отношения с близките си.

The post Възпитание на децата first appeared on Хлапета.

Момчетата харесват теми за полиция, пожарна, строителство и други мъжки професии, теми от филми, теми за динозаври, теми за космоса или морето, каубойски теми, приключенски теми, спортни теми т. н.

Момичетата обичат да играят на пазаруване, шиене, готвене, модни теми и особенно любима тема е баловете. Има и редица приказни теми, които вълнуват момичетата – игри на феи, русалки, принцеси и т.н. Момичетата разиграват ролеви игри за всяка тема от домакинството, отглеждането на деца и женски професии.
Към универсалните тематични игри са игрите с животни, приказки, филми.

Децата със захлас се възхищават на безбройните, невероятно красиви тематични игри, които се предлагат днес по магазините. Но децата имат всичко, от което се нуждаят за да разиграят игра – своето въображение. Приликата с реалните предмети, хора и ситуации не е особено важна, децата се вживяват в играта и за тях тя е най-реалното нещо в този момент. До преди няколко десетилетия децата са си играели с камъчета, пръчки, растения, парцалени кукли и прости дървени животни.
В тематичните игри децата включват различни импровизирани или специално направени играчки. Видовете играчки могат да се класифицират по няколко признака:

Материали, от които са изработени играчките: дърво, метал, пластмаса, текстил, хартия, порцелан и глина и смесени материали. През последните години се появиха и играчки, които по химичен път чрез потапяне във вода променят структурата или цвета си, това ги прави да изглеждат магически.

Изработка на играчките: Изработени от производители, изработени от родители и играчки изработени от самите деца.
Според начина на игра: Тематични комплекти, настолни игри, костюми, електронни и интерактивни игри и „Направи си сам.“

Чрез игрите децата опознават, как действат нещата от живота, усвояват умения и се учат.

The post Тематични игри за деца до 6г. first appeared on Хлапета.

Децата, преминават през различните етапи на развитие, проявяват различни интереси и потребности, различни неща ги привличат. През всеки етап се развиват определени способности у детето, които се надграждат и усъвършенстват в следващите етапи на развитие. След 3 годишна възраст първичните форми на мислене и особено „игровото мислене” достигат своя връх. Това е времето, в което детето, открива външната реалност, която е независима от него и осъзнава, че  трябва да се съобразява с нея, ако иска да задоволи потребностите си. До този момент за да постигне нещо е подражавало, докато вече разбира важността на положените от него усилия. През този период детето иска да бъде като възрастните. За него възрастните са хора, които могат да правят всичко, а и често му се казва…“Като станеш голям. И то се опитва да порасне , като полага усилия за това. То ходи навсякъде, иска всичко да пипне, да види, да разбере. Често задава въпроса „Какво е това?”, пита и се опитва да разбере за какво служи определеният предмет и как може да го използва. Вече е ориентирано към резултата, към поуката от действието. Може безброй пъти да попита „Защо“, докато получи отговор, който да го удовлетвори. Понякога тези безбройни въпроси са изтощителни за възрастните, но щом детето продължава да пита, значи не е получило необходимият отговор. В различни видове игри, учене, труд, общуване, потребността от мисловна активност  се увеличава, а с това се допринася за развитие на мисловните възможности.

От четвъртата година нататък се очертава едно по-реалистично и обективно поведение, което по време на шестата година ще бъде толкова дълбоко, че детето ще може да надмине простата дейност на играта и да преследва обективни цели, които не зависят само от неговото удоволствие. Ако детето е било насочвано правилно през този период, то ще може в голяма степен самостоятелно да разсъждава върху причинно-следствените връзки. На 6 години, детето ще има основата на своята мислеща личност, върху която да се развива в следващите етапи на развитие.

The post Мисловно развитие на детето от 4 до 6 години first appeared on Хлапета.

В детската градина детето се социализира, привиква към методите на обучение по лесен и забавен, учи се да стои на едно място и да слуша внимателно, както и да изпълнява задачи. В детската градина детето придобива умения да си служи с молив, четка и бои, пластелин, усвоява различни художествени техники. Там има спортни занимания и игри, пиеси, стихчета, песни и гатанки. Под формата на образователни игри детето учи различни неща, които развиват психическите и физическите му умения и са добра основа както за тръгването му в училище, така и във всяка сфера на живота.

Детето е било у дома център на вниманието, в детската градина е поставено наравно с другите деца. Похвалите и наказанията го представят в определена светлина пред другите деца. Това ще го накара да преосмисли поведението си като цяло.

Ако до този момент детето не е посещавало ясла, то с навършването на 3 годишна възраст изниква въпросът, ще се приспособи ли към тази голяма промяна. До 3 годишна възраст детето е имало нужда да бъде с родителите си. След като навърши три години, то се интересува все повече от заобикалящия го свят и от своите връстници. Склонно е да се отдели за известно време. Започнало е да прави много неща само – да се храни, да се облича, да ходи до тоалетната.

Малко са децата, които не срещат никакви проблеми при постъпването в детско заведение. Дори и най-общителното дете може да бъде уплашено, когато за първи път да се озове сред съвсем непознати хора. Нормалната адаптация към детската градина може да продължи от една седмица до 1 месец.

Детската градина е един необходим етап в развитието на детето за да бъде по-подготвено за постъпване в училището.

The post Детето тръгва на детската градина first appeared on Хлапета.

Децата от 4 до 6 години са поотраснали, с тях може да се говори и да бъдат убеждавани. Те обичат да подражават и за да се възпитават правилно е достатъчно да бъдете добър пример за тях. Децата в тази възраст се ръководят от емоциите, които изпитват. Способни са обмислят своите действия, и те зависят от мнението на околните. Много се нуждаят от одобрение и похвала.

Играта има водеща роля в развитието на познавателните процеси. На три години все още не различават винаги фантазия и реалност, но след тази възраст, с насочвещи разговори започват да разбират разликата.

В този период постепенно действията придобиват съзнателен характер. Детето на 4 годинки вече не отделя толкова време в разглеждане и изучаване на предмета, а го използват по предназначение. Игрите са все по-сложни като сюжет и изпълнение. Всяко видяно отношение, изживяна емоция и жадувана фантазия биват превръщани в ролеви игри.

На около 4 години е възможно детето да има тежък период, в който се инати, не слуша, плаче безпричинно, опитва се да се налага, нарушава забрани. Това е временен период при изграждането на характера и отминава.

От 4 до 5-годишна възраст децата осъзнават, че реалността е по-сложна, отколкото са очаквали, че има изненадващо много връзки между нещата и задават безброй въпроси за да опознаят всичко това. Запомнят голямо количество информация, но и също така бързо я забравят.

В тази възраст вече започват да възприемат какво е добро и лошо и е възможно да разберат определени морални норми. Все пак не ги съдете строго, все още са малки деца и тепърва навлизат в тази материя.

Детето е личност от самото си раждане, но в периода от пет до шест години то вече оформено, като характер, проявило е своите таланти и интереси, своя темперамент и способности. Както казват първите седем години са най-важните в живота на човека. Така, че в предучилищна възраст е последна възможност да се коригират някои особенности в характера и навиците на детето. Възпитанието на децата от три до шест години е много важно, затова си струва усилието и времето, което се влага в него.

The post Децата от 4 до 6 години first appeared on Хлапета.

Има ли дете у дома, цялото жизнено пространство започва постепенно да се променя и адаптира към потребностите му. И дори детето да си има стая с всичко необходимо  в нея,  постепенно то ще маркира всяко ъгълче в дома. И според възрастта му ще приспособявате всичко така, че да е безопасно и удобно. Местата, които обикновено са максимално пригодени, са тези, където детето се учи и получава опит, затова е важно тази среда да съответства на възрастта му, за да е в помощ при неговото развитие.

След три годишна възраст, за детето всичко трябва да бъде като при възрастните, само че в по-малки размери. Поне хлапетата твърдо вярват, че трябва да бъде така,  интересно им е всичко, което се прави вкъщи и те могат да ви станат добри помощници, ако им предоставите свободата да го направят.

Включвайте детето при приготвянето на яденето и масата. Разбира се, всичко, което ще прави то, трябва да бъде напълно безопасно за него, винаги има такива задачи, които можете да прехвърлите на него, без да се страхувате, че може да се нарани от остри или режещи предмети.

Добре е в кухнята на достъпно място да държите салфетки и четчица и лопатка, с които той да почисти, ако нещо бъде разсипано. Така ще може да го научите да поддържа чистота около себе си.

В тази възраст детето изпитва потребност да се грижи за някого. Поливане на цвете или отглеждане на рибки може да вдъхнови детето. Наблюдаването на рибките действа много успокояващо.

Добре е на детето да са достъпни книги, а също и материали за творчество. Голямо значение в тази възраст имат енциклопедиите с картинки, които рано или късно ще започнат да привличат вниманието на отрочето ви. Затова е добре и да бъдат съхранявани на открити и достъпни за него места – рафтове или кутии, където лесно може да се поддържа ред.

За да не пипа дисковете ви с музика, малкия човек нека има по-обикновен плейър и рафт, на който да бъде поставен заедно с дисковете. На него хлапето ще може да слуша музика или аудио приказки, когато поиска.

При избора на развиващи играчки обръщайте голямо внимание и на тяхното качество. Не си струва да напълвате дома си с огромно количество интерактивни играчки, по-добре вземете добри конструктори, пъзели и игри, които дълго време ще вършат работа. Нека да бъдат предмети за ролеви игри, а също просто кутии, пластмасови бутилки, парчета плат, на които хлапето ще намери ново приложение, следвайки фантазията си.

Наблюдавайте внимателно детето си и пригодявайте дома според интересите му, а то ще ви удиви със самостоятелността си, новите си навици и големия интерес към опознаването на света.

The post Малкият стопанин на нашия дом first appeared on Хлапета.

Въпреки упорството, с което хлапето капризничи, не трябва да подозирате, че го прави със зла умисъл. Децата просто не знаят други начини, с помощта на които могат да получат желаното.

Още от ранна възраст се справете с хленченето. При първите признаци на недоволство от страна на детето, не му обръщайте гръб, погледнете го в очите и се старайте то да вижда лицето ви. Това ще го убеди, че неговият призив е чут.

Ако хлапето капризничи, не показвайте раздразнението си. Да, за това си трябва търпение, но пък вашият срив само ще утежни ситуацията. Нека тази мисъл ви дава сили!

Когато детето е изморено, то преминава на режим „всичко е лошо“. Опитвайте се да изпреварите този момент. Следете за режима му, обръщайте внимание не ходи ли твърде много, не му ли е топло и т.н. Ако му се спи, то хленченето му действа успокояващо. Опитайте се да влезете в ритъма на неговата „песничка“, монотонно повтаряйки мили думички или някаква проста мелодийка. Това ще облекчи процеса на заспиването.

Между 3 и 6 години

В тази възраст вече можете да научите детето, че хленченето не е най-добрият начин да убеди възрастния да изпълни желанието му. Тъй като децата често умишлено използват хленченето, за да се наложат, си струва да му дадете да разбере, че коварният им план е разкрит и е време да сменят тактиката.

Улавяйки нотките неискреност в хленча на мъника, му го кажете: „Струва ми се, че плачеш, за да се съглася да ти купя играчка. За съжаление няма да я вземем, защото сме тръгнали да търсим обувки“. Непременно обаче им покажете, че сте на тяхна страна: съгласете се, че играчката е много хубава, анимацията е страшно интересна и т.н. А след това обяснете причината за отказа. Ако детето продължава да пробва търпението ви, предупредете го, че сте се изморили да го слушате и пристъпвате към действие. Кажете му, че ще излезете от магазина (ще си тръгнете от мястото, където сте на гости, от детската площадка…), ако „концертът“ му продължи. Важно е да се усети, че наистина сте били готови да изпълните заплахата си. Нека да прекъснете разходката си, затова пък следващия път детето ще се замисли струва ли си да ви опъва нервите.

Не забравяйте, че за малките деца е много важна предсказуемостта на събитията. Дори и да му съобщавате, че отивате на гости, вие пак можете да видите недоволна муцунка и да чуете хленчене, ако сте му казали за това, което предстои, половин час преди да тръгнете. Затова по-отрано предупреждавайте отрочето си за предстоящите промени в обичайния ред на деня.

Понякога възрастните сами провокират детето да хленчи, като го карат да почака, не отчитайки факта, че 10 минути за човек, който не умее да определя времето, е цяла вечност. Когато мъникът ви вика, не отговаряйте с „Идвам“, ако не сте готови веднага да го направите. Обяснете с какво сте заети и му посочете конкретни времеви рамки, например: „Ще оправя колелото на количката ти, когато свърша с рязането на тези картофи“. Дайте му възможност да бъде около вас, за да може да наблюдава приближаването на заветния момент.

На детето, както и на възрастния човек, му е необходимо малко освобождаване от емоциите. Ако видите, че детето е разстроено от нещо, дайте му възможност малко да помрънка и да похленчи, кимайки понякога с глава в знак на солидарност. След няколко минути доброто му настроение ще се върне.

The post Защо децата хленчат? first appeared on Хлапета.

Колкото повече умее играчката, толкова обаче по-малко развива.

Не се подвеждайте по ярките цветове, многото светлини и звуците на играчките – колкото повече функции има играчката, толкова по-малко трябва да прави детето.

„Умната“ играчка не означава, че добре учи. Вариантите за това какво може да се прави с такава джаджа не са много. По-простичките предмети позволяват на децата да проявят въображението си, сами да измислят, вместо да следват това, което другите вече са измислили вместо тях.

Най-спорни са играчките-оръжия.  Наистина ли оръжието-играчка е опасно и развива в децата агресия и склонност към насилие? В крайна сметка това е просто игра. И в същото време, когато детето започне да играе с пистолети, той вече знае разликата между наистина и наужким. Нещото, което обикновено не знае на тази възраст, колкото и сериозно и наистина тъжно да е, е това, което имитира с такъв ентусиазъм. Ние можем както ни е удобно да се отнасяме към проблема с избора на играчки, да ги смятаме за невинно забавление. Фактът обаче си остава факт – играчките-оръжия са създадени за игри, които имитират убийство.

Да, децата се забавляват, когато играят. Според специалисти обаче оръжието показва на хлапето, че агресията и причиняването на вреда на другите са забавни.

Преди всичко родителите трябва да отчитат какъв именно предмет държи в ръце детето. Може да казват, че оръжието е средство за защита. Въпреки това същността не се променя. Единствената истинска цел на оръжията, това, за което те съществуват, е да убиват и да нанасят физически вреди.

Психолозите смятат, че ако такива играчки се забранят, това само ще разпали интереса на детето към “забранения плод”. Важно е само да се разбере, че оръжието е играчка, която може да бъде опасна, а това означава, че детето се нуждае от обяснения и контрол. Трябва без травмиращи подробности да обясните, че убийството, войната, човешката болка е нещо лошо. Разкажете, че именно заради това не трябва да се целят в хора, дори и с пистолет-играчка. И наблюдавайте как детето ви играе с неговото “оръжие”. Показва ли повече агресия, отколкото в другите игри, как вижда своята роля в тази игра, какви „врагове“ си избира.

Според специалистите колкото по-малко реалистична е играчката, толкова по-добре. Хлапетата често сами си правят оръжия с подръчни средства. И това е чудесен вариант. Пистолет от пръчки влияе по друг начин на малчугана, отколкото идеално направената реплика на истинско оръжие.

Детето черпи сюжети за игри от околния свят и от това, което вижда по телевизията. Така че сама по себе си играчката не представлява опасност. По-скоро всичко зависи от това как ще бъде научено да играе с нея.

Играчките формират ли сексуални стереотипи?

Повечето „момичешките“ играчки подготвят за ролята на домакини и майки, стимулират интерес към модата, музиката, рисуването, но не и към точните науки. Специалистите препоръчват на родителите  при интерес от момичетата да им купуват и конструктори, така ще развиват у тях и конструктивно и логическо мислене.

Дали куклите Барби и други куклени красавици вредят на малките момичета?  Подобни играчки оформят в децата невярна представа за красотата и как трябва да изглежда и да се държи една жена. Специалисти твърдят, че „сексуалността“ на играчките пряко влияе върху формирането на сексуалната идентичност на детето.

Най-важният родителски ориентир в света на играчките – това са приоритетите и ценностите. На какво искате детето ви да се научи по време на игра? Какви възможности и способности бихте искали да развие? Много полезни умения децата добиват благодарение на играчките, те донякъде влияят на избора на хлапетата за професията им. Това не винаги означава, че ако момченце играе със самолетчета, със сигурност ще стане пилот, но пък може да стане авиоконструктор. Внимателно избирайте всяка играчка и наблюдавайте как детето играе с нея.

The post На какво учат играчките? first appeared on Хлапета.

Поздравът за рождения ден трябва да е неочакван, в тази възраст децата обожават изненадите. Няма смисъл веднага да нареждате децата около масата и да ги нахраните. Направете в разгара на игрите нещо необичайно – угасете светлините и внесете тортата със запалените вече свещички. Изведете незабелязано рожденика и го върнете облечен в красиви дрехи. Или започнете обратно броене: десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три, две, едно…

Поздравът към рожденика трябва да бъде тържествен – торта със свещички и аплодисменти, също и традиционната вече песничка Happy birthday. Непременно дайте възможност на гостите да поднесат подаръците, които са донесли. Ако към това искат да се присъединят и възрастните, ги помолете да седнат на земята или на столчета, за да са на нивото на децата.

Игрите за децата в предучилищна възраст най-вече трябва да са за отгатване и познаване, тъй като забавленията, в които се изисква логика, все още не са им по силите.

Съберете в торбичка (кутия, чанта) няколко предмета – очила, ябълка, топче, играчка, книга, картичка… Нека децата да се редуват и само с опипване да се опитат да определят какво има вътре.

Музикален маратон. За тази игра ще ви трябва музикален инструмент или дори музикална играчка със записани на нея готови мелодии. А може просто да включите някой диск или музикален канал на телевизора и да ги накарате да танцуват или да се движат в такт. Този, който най-добре успее да улови мелодията, може да получи символичен подарък.

Къде се крие цветът? Вземете листи хартия в различни цветове. Вадейки ги един по един, дайте задача на децата да търсят въпросния цвят по дрехите си или в стаята, в която се намирате. Победител ще е този, който открие и назове най-голямо количество предмети.

Разбира се, трябва да наградите всички участници в игрите, независимо от това станали ли са първи или не са успели. Затова се запасете с дребни подаръци. Само внимавайте те да са еднакви, за да не се сърдят помежду си.

Забавленията могат да включват игри с победители, но не всички деца умеят да губят, затова трябва да обърнете го-голямо внимание на тези, които нямат късмет, особено ако сред тях се окаже рожденикът. Какво можете да направите? Например да кажете за напускащия играта и готов да се разплаче малчуган: „Нека да поздравим Ванко. Той е първият, който приключи, сега ще може да си почине малко от нас“. Рожденикът, който ще бъде в ролята на домакин, трябва да го подготвите по-рано. Открийте му голямата тайна, която всъщност е много лесна – истински празник се получава тогава, когато на всички твои приятели им е весело заедно.

Помните ли играта с подреждането на столовете и обикалянето на децата в кръг? Столовете трябва да са с един по-малко от участниците. Те обикалят около тях и след даден знак трябва да си намерят свободно място. Този, които остане прав, губи играта. С всеки отпаднал, и столовете съответно намаляват, докато не останат две хлапета и едно място за сядане.

На какво ви прилича? Тази игра е подобна на забавление на асоциации. Вземете някакъв предмет, примерно банан и започнете да го предавате от участник на участник със следните думи: „Ако не е банан, е полумесец“. Следващият играч продължава: „Ако не е банан и полумесец, е лодка“. На какво още прилича бананът? Рог, клюн на птица, шнола за коса… Губи играта този, който се замисли повече от половин минута. По-нататък играта продължава с нова дума.

Вземете няколко листчета и напишете върху тях различни теми, например: животни, растения, океан, магазин… След това накарайте рожденика да изтегли някое от листчетата и да започне играта. Участниците трябва да казват думи, свързани единствено с дадената тема.

Фантазьори. „Веднъж вървях по улицата и срещнах крокодил“, започна първото дете. „Крокодилът вървеше по улицата и дъвчеше дъвка“, продължава друго хлапе. „Дъвката се наду и стана като балон“, фантазира трето. Така ще съчинят невероятен разказ. Тук отново губи хлапето, което по-дълго време се замисли какво да каже.

Често децата се увличат прекалено много в игрите и тогава не слушат никого, в това число и водещия играта. Ето един трик:

Малко преди да започне играта, се договорете с тях за желязно правило. Например да произнесете магически думи, а те са длъжни да „замръзнат“ на място. „Котета, замръзнете“, казвате вие и хлапетата, подчинявайки се на правилата на още една забавна игра, наистина застиват на място. В този момент можете да им кажете всичко, което сте искали, ще ви чуят и дори ще се зарадват да правят нещо друго.

The post Идеи за незабравим детския рожден ден first appeared on Хлапета.

На родителите им се струва, че рекламите по телевизията запълват речниковия запас на детето и развиват паметта му. Реалността обаче е друга – хлапетата са привлечени единствено от ярките образи и простия сюжет. И освен това рекламите не носят отговорност за възпитанието им.

Вниманието на малките деца е твърде ограничено, те възприемат кратка и конкретна информация. А ако тази информация е съпроводена от максимално количество звук и наситена картина, то тя още по-лесно стига до съзнанието им. Всички тези характеристики са пряко свързани с рекламата, ето защо децата са удобна мишена за рекламодателите.

Много родители изпадат в умиление как удивително бързо децата научават рекламните текстове и с каква артистичност ги казват. Разбира се, до известно време това развива паметта, но за съжаление едностранно, тъй като смисълът остава неразбран. Едва по-късно, след осмата година децата се учат да преценяват информацията.

Речта на детето се развива най-вече по време на разговор, а при гледането на реклами това го няма. Съответно речта става по-проста, обеднява речниковият запас. Детето свиква да слуша, но не чува, повтаря, но не измисля само. Става обичайно телевизорът да е включен и ако той не е, на хлапето му е трудно и скучно да играе на тишина. А това се превръща направо в зависимост.

Непрекъснатият рекламен натиск пречи на развитието на умствените способности на децата – тяхното съзнание и мисли се препълват от клишета и стереотипи.

Музикалният фон и бързо сменящите се ярки образи в рекламите притъпяват вниманието. Еротичната атмосфера на много от въпросните реклами ненужно превъзбуждат хлапетата и може да доведе до депресия, страх, агресия и дори напикаване.

Освен това му се натрапват неправилни жизнени приоритети – за малчугана става по-важно да притежава скъпи неща, вместо да бъде добър, умен, смел…

Всъщност всяка зависимост е пагубна и най-главната задача на родителите е да я предотвратяват. И трябва да започнат от себе си – например по-рядко да включват телевизора. Разбира се, много по-лесно и удобно е бързо да нахраните детето, докато той е вперил поглед в телевизионния екран. Но по този начин сами го тласкате по неправилния път.

На по-големите деца е възможно и необходимо да се обяснява, че не всичко, което говорят по телевизора, е истина. Опитайте се да обясните за какво са рекламите, тяхната икономическа изгода, много 4-годишни хлапета вече разбират какво им се говори.

Често родителите се опитват с подаръци да компенсират недостатъчното внимание и общуване с детето. Използват ги и като наказание – когато хлапето нещо се е провинило, те не му взимат това, което иска. Ако детето постоянно иска нещо да му купите, трябва да го научите да получава удоволствие не само от материалния свят, в противен случай, впоследствие ще се сблъскате с тинейджърска депресия. Хлапето, естествено, ще иска да пробва даден продукт, който е рекламиран, или да има известна играчка, особено ако това е достъпно за връстниците му. Дори и въпросната вещ да не му е необходима, за него е важно да не бъде по-различно от останалите.

До 8-годишна възраст децата напълно се доверяват на рекламите.

Хлапетата искрено вярват, че изядат ли един или друг продукт, моментално ще се превърнат в супер герои или пък ще ги посети веселия персонаж от рекламата. Но не забравяйте, че купувайки рекламирания предмет, за да избегнете истерията в магазина, вие засилвате материализма на детето. Детето бързо усеща слабостта ви и ще продължава да се възползва, докато твърдо не му заявите позицията си.

Хлапетата лесно свикват с определени условия. И ако телевизорът вкъщи работи почти денонощно, става събеседник по време на ядене, често заменя приспивната песен на мама или приказката преди сън, те започват да го възприемат като фон. Това води до момент, в който децата спират да слушат не само телевизора, но и родителите си. И  доскоро изпадалите в умиление мама и татко с ужас разбират, че се налага да повтарят по 10 пъти всяка молба и всичко, което казват на съкровището си. Оказва се, че в един момент бездушният апарат заменя живия разговор и унищожава необходимата близост в семейството. Старайте се да запълните свободното време на детето правилно, не му позволявайте да прекарва много време пред телевизора и да научава за живота от него.

The post Влиянието на рекламите върху развитието на детето first appeared on Хлапета.