Всички родители желаят най-доброто за децата си, но се опитват да постигнат това по различни начини. Ако направим  разделение на различни видове родители, то ще е само условно, но ще им помогне да се видят отстрани и да станат по-добри.

Естествени родители

Първия вид родители смятат, че да имаш дете е най-естественото нещо на света.  Те обичат децата си, но не мислят, че трябва да се откажат от собствената си личност. Обикновено остават спокойни във всяка ситуация,  от новината, че ще имат бебе, през раждането му и отглеждане на детето. Този вид родители отглеждат децата  си без  паника и суматоха и не робуват на  правила.

Обикновено този подход на отглеждане се отразява добре на децата и те по-лесно се адаптират към предизвикателствата на околния свят. Има обаче някои деца, които се нуждаят от ред, дисциплина и завишена нужда от внимание. Затова ако сте такъв вид родители и имате такова дете, проявете малко повече внимание към него.

Перфектни родители

Този тип родители приемат с прекалена отговорност мисията да са родители.За тях първите седем години са най-важният период за развитие на детето.
Те се стремят към свръх информираност. Внимателни за всяка дума и действие, защото смятат, че се  отразяват на детето. Инвестират в образователни курсове и  литература. Педантично изпълняват съветите на педагози и педиатри, но избягват съветите на бабите и суеверията им. Информирани за всеки етап от развитието на детето, те следят всичко да се спазва по стриктен график.

Ако режимът на бебето се наруши, може да  изпадат в паника. Не се вслушват в интуицията си. В стремежа си да са перфектните родители те често забравят  за себе си. Всичкото свръх изискване към себе си и детето, може да доведе до проблеми.

Интуитивни родители

Родители, които следват интуицията си обикновено имат усет към децата.
Те следват вродените бебешки инстинкти и потребности, защото знаят, че детето само дава сигнали за нуждите си.
Интуитивните родители са убедени, че потребностите на едно бебе не са се променили през хилядолетията. Според тях съвременният родител сам си усложнява живота с болезнен перфекционизъм.

Тези родители винаги откликват на бебешкия плач, защото са убедени, че бебето не плаче без причина. Те разрешават на децата си да спят при тях, с нежност ги успокояват всеки  и гушкат. Децата им се развиват, като свободни личности, които не крият онова чувствата си.
Тези  родители  забравят, че малките разочарования също са полезни уроци за едно дете. Следвайки принципа на пълната свобода, пропускат да научат детето да зачита авторитетите и правилата.

Разбира се това е условно разделяне, не се тревожете ако не се разпознавате в някоя от категориите, не е и необходимо. Както се вижда всеки вид родителски  подход има своите предимства и слаби страни. Чудесно е ако сте родител, който съчетава най-доброто от всеки вид.

The post Видове родители first appeared on Хлапета.

Лягайте си рано

Не пропускайте да си легнете дори да е  18:30, защото това може да е единственото възможно време за сън. Работата може да почака, тя никога няма край, но ако не сте отпочинали, тя наистина ще ви се струва безкрайна.

Бъдете гъвкави

Ако единият родител е сова, а другият чучулига, нека нощните грижи за бебето поеме и без това будуващия родител. Ако това е бащата, а майката все още кърми, той може просто да подаде на майката бебето и тя да го накърми без да се буди изцяло. Наградата за това негово „усилие“ е да се наслаждава на ангелската гледка и да се чувства част от нещо съвършено.

Спете, когато бебето спи

Унесе ли се бебето, веднага се възползвайте от възможността за малка дрямка.

Гушнете се с детето

Ако бебето не иска да спи, а търси внимание, гушнете се заедно в голямото легло, гледайте се, говорете си тихо, галете го по главичката, пейте му приспивни песни и от хубавите емоции ще се унесете. Поспете заедно.

Щом се появи помощ, поспете

Щом се появи, кой да погледа бебето, това е чудесна възможност да поспите безметежно.

Спете на смени

Ако бащата все се оплаква, че не може да се наспи, по-добре е да поеме малко време с бебето, за да може майката да се наспи и да се грижи по-пълноценно за детето. Често това, че бебето не заспива е защото майката е нервна, от недоспиване и това се пренася и на него. Ако задружно се справяте с проблема, скоро цялото семейство ще се успокои.

Бебето да спи при родителите си

Хубаво е бебето да е самостоятелно, да има собствено легло или стая, но ако въпреки това е неспокойно и при родителите си спи, в името на съня го вземете при вас.

Опитвайте нови неща

Детето може да е прехранено или да не му достига храна, може да е изнервено или да му е скучно, може да му е топло или студено.  Може да му е светло или страшно, може да му е шумно или твърде тихо. Опитвайте с различни неща, само така ще разберете, какво успокоява и осигурява на бебето спокоен и дълбок сън.

The post Сън за родителите на бебето first appeared on Хлапета.

Обикновено родителите на детето са неговите майка и баща. При идеалните обстоятелства се са сключили брак и живеят щастливо заедно.

Не всяко дете обаче се радва на такива родители.

В днешни времена партньорите предпочитат да не сключват брак, законът и обществото допуска такова съжителство. Дали е добре, времето ще покаже.

В миналото за да е законно съжителството, партньорите е трябвало да имат брак – в по-далечни времена църковен, а в по-близката ни история граждански брак. Дълги векове разводът не е съществувал или е бил изключителни случаи. След втората половина на миналия век, разводите зачестили, а днес почти всеки втори брак, завършва с развод.

Може би това е една от причините все по-рядко да се сключва брак и така родителите на децата да не са женени. Пред обществото и закона те често се водят като самотни родители, получаващи помощи и вероятно за част от тях това е мотив да не сключват брак.

И така, освен идеалното семейство, много деца са, деца на самотни или разведени родители. Разведените или овдовели родители понякога намират нови партньори и заживяват с тях, като това се отразява на детето. Не винаги новият партньор на родителя обича доведеното или заварено дете или просто не успява да го покаже и остава неприет.

Освен биологични родители, детето може да има и осиновители. Често, когато децата узнаят, че са осиновени, за тях това е голяма драма. Осиновителите им укриват това от тях с идеята да не ги травматизират, а и от страх децата да не искат при истинските си родители. Но истината рано или късно се разбира и води до драми.

Понякога родителите пазят тъмни тайни и в някакъв момент се оказва, че детето което един човек е отгледал не е негово. Заради страсти и човешки грешки понякога се водят спорове за доказване на бащинство  и родителски права.

А децата просто трябва да бъдат обичани. За едни деца е важно, кои са биологичните им родители, но за други родители са тези, които ги обичат.

The post Родителите на детето first appeared on Хлапета.

Ангажиментите на родителя са:

• Да се грижи за детето, да бъде нахранено и облечено, да има хубави условия на живот.
• Да бди над него и да му дава сигурност.
• Да го възпитава с внимание и усет.
• Да му дава обич и внимание.

Но радостите на родителя не могат да се опишат така систематизирано. Няма думи, с които да се опишат безбройните радости през целия живот на родителя. С раждането на детето, той отново преживява цял един живот от първите плахи движения и звуци, през първите думи и стъпки, и така преоткривайки всеки трепет в живота. Дори, когато детето е пораснало и заживяло свой живот, родителя не престава да бъде такъв и да се умилява. Той се радва на любовта на детето си, на неговото ново семейство, на неговите деца и внуци и така до безкрай. Няма по-благодатно изживяване от едно голямо семейство, което прелива от любов между поколенията.

Струват си всички грижи и усилия на родителството, заради прекрасните радости и онази безгранична и безусловна любов на детето.  Затова не трябва човек да се страхува да бъде родител. Може да не се чувства готов и да допуска грешки, но никой не се е родил научен на това. Но щом е роден на света, то е защото неговите родители са имали смелостта да бъдат такива и за продължи рода си, трябва да се осмели да бъде родител.

The post Какво е да си родител? first appeared on Хлапета.

Почти всички родители искат да са добри и дори перфектни, но не всички успяват. Всъщност има ли идеални родители? Може би само в телевизионните реклами. Колкото и човек да се чувства подготвен за родител, детето винаги може да го изненада с нещо. Да отглеждаш деца, означава да се учиш в движение. Но това не трябва да отчайва родителите. Всеки допуска грешки и цял живот се учи. Най-важното е да обичат децата си и да ги възпитават с внимание и любов. Ако се наблюдава детето, зачита се и се изслушва, то само показва от какво се нуждае и как трябва да бъде възпитавано или по-скоро насочвано в развитието му като личност.

Добрият родител трябва да се развива и като пълноценна личност. Колкото по-уверен, по-спокоен и уравновесен е човек, толкова по-добър родител ще бъде. Защото тези качества помагат в ежедневните, подлудяващи ситуации, да не се паникьосват родителите.

Каквито и грешки да допуснат, родителите не трябва да се самообвиняват, а да ги анализират и да се поучат от тях.

Необходимо е да се организират добре нещата, за да бъдат изпълнявани по-ефективно ангажиментите в семейството.

Важно е да се виждат и приоритетите и да се набляга на тях. Разбира се най-важното всеки ден и във всеки план, трябва да е детето. И то наистина важните неща за него – да е здраво и щастливо. Важните за нас неща, като перфектния дом и облекло, успех и добро представяне пред обществото, не са чак толкова важни. Те са само външната обвивка на същественото. Със сигурност не трябва да се отива и в другата крайност и изобщо на не обръща човек на външния си вид, на доброто си образование и поведение, просто нека не са на фокус. В баланса между всичко необходимо и в стремежа към развитие, но не на всяка цена е щастието. Съвършенството е недостижимо и за хората е достатъчно да се стремят към него без да прекаляват.

Искате да сте идеални родители? Тогава просто правете нещата, които ви правят щастливи и обичайте децата си.

The post Идеални родители first appeared on Хлапета.

Трудно е да се възпитават деца, защото това е процес, зависещ от много фактори: от нашите убеждения, от убежденията на нашите родители, от здравето и характера ни, от семейството, от броя на децата в него и дори от материалното ни положение.

Много зависи обаче и от самите деца, от техния характер и темперамент. Не трябва да си мислим, че детето е празен лист, а ние сме художници с вълшебна четка. На привидно белия лист вече има рисунка, която имаме правото единствено да дорисуваме старателно. От усета ни към заложеното у детето зависи нашият родителски авторитет.

Родител-авторитет е този, чието мнение детето цени, с когото иска да бъде и му е интересно да прекарва времето си, с когото споделя и добро, и лошо, и на когото животът и душевното състояние не са безразлични. Не е толкова лесно да бъдеш такъв авторитет.

Уважавайте желанията и мненията на детето и му давайте възможност за избор. Нека то да избира с какво да бъде облечено или пък с кого да си играе на детската площадка. Грешките му също трябва да бъдат уважавани. Те са част от неговия живот. Да ги предотвратите и предпазите от тях е ваша задача, но не винаги ще успявате. И ако детето сбърка, то трябва да знае, че ще срещне разбиране. Това не означава, че при сериозните грешки трябва да му прощавате. Не, трябва да му обясните и да му налагате подходящи наказания, за да осъзнава как постъпките му имат последствия. Съгласявайки се с избора на хлапето и говорейки му за това, че всички ние сме правили и правим грешки, оформяте в него увереност, че сте отбор и то е пълноправен участник.

Авторитетът не ограничава родителите да бъдат с децата, напротив – трябва да ви е интересно заедно.

Правила има във всяко семейство – за поведението, дневен режим, храненето. Те трябва да бъдат приети единодушно и да не се нарушават в присъствието на децата. Ако забранявате на детето да яде пред телевизора, то не трябва и вие самите да го правите.  

Разглезването е основата на непослушанието. До него водят презадоволеността и прекомерната обич на родителите, когато им се иска да предпазят от всякакви трудности детето, дори и от тези, които са в неговите възможности.

Разделяйте задълженията в семейството според възможностите,  например двегодишното хлапе с лекота може да си прибира играчките, а осемгодишното – да измие приборите си след хранене.

Всеки член от семейството трябва да има лично пространство. Не може напълно да потъвате в живота на друг човек, дори и да става въпрос за детето ви. Първо, вие ще се лишите от собствените си интереси, и второ,  детето ще се измори от прекомерното ви внимание. Вашите увлечения, хобита, са част от личността ви, които ви позволяват да се изявите и да бъдете интересен за околните и преди всичко за любимите си хора.

Децата задават много въпроси – от простички до най-сложните, а понякога е трудно родителите да намерят отговорите. Ако сте забравили кой е изобретил електрическата крушка, то ще трябва малко да поосвежите знанията си, защото вместо от интернет е добре детето да научава нещата от вас. Авторитет за него ще бъде този, който знае повече.

Споделяйте с хлапето си как е преминал деня ви, личните си преживявания и научавайте какво е правило то и какво изпитва. Почувства ли, че вие самите се доверявате, детето ще направи същото.

Говорете с детето за вашите постижения, хвалете се, но не прекалявайте. Не забравяйте също да споменете и неговите заслуги.

Обещавайте това, което можете да направите!

Контролирайте гнева си, въпреки че той си е напълно нормална човешка емоция. Така ще действате по-правилно и ще имате повече авторитет.

The post Авторитетът пред детето first appeared on Хлапета.

Основите на отношенията с мама и татко и отношението към мама и татко се поставят още в ранна детска възраст. Много от мислите ни за себе си, за хората и за живота се определя от този опит. Но парадоксът е в това, че за всяко хлапе в ранното му детство няма лоши мама и татко, те за него са най-добрите, други не му трябват. И малчуганът вярва безпрекословно на това, готов е да го демонстрира („Мама е най-добрата!“ или „Моят татко е най-добрият“) и очаква потвърждение на това. И ако родителите, грешейки и ядосвайки се, не винаги знаейки как да се държат, дават на детето увереността, че ще се справят, ще се разберат, дори и не веднага – те наистина са най-добрите за него. Детето се чувства добре и светът му е стабилен. То чувства, че възрастните знаят какво да правят в този сложен живот.

Но в момента, в който мама и татко започнат твърде много да се стараят да правят нещата правилно, да се тревожат за всяко непредвидено събитие в живота на отрочето си, то се чувства заложник на родителските проблеми. Хлапето започва да си мисли, че родителите са добри, но заради него им е тежко, той ги натоварва. Да живееш с усещането, че носиш неприятности и си в тежест не е никак лесно.

Може би е по-добре да оставите настрана абстрактната идея за добрия родител и да се опитате да бъдете просто майка или татко на това дете (или деца). Ние сме живи хора и в момента, в който станем родители, мозъкът и тялото ни започват да работят над тази роля, смесват опита на нашите родители и нашия собствен опит. Постепенно се добавя любовта и родителската интуиция.

И ако не изискваме от нас си чудеса, а се вслушваме в себе си и в малкото човече до нас, ако се съгласим, че не отглеждаме собствено вечно дете, а друг бъдещ възрастен, който има право да прави с живота си каквото реши, ще сме добри негови родители и щастливи хора.

Ако наистина вярвате, че от поведението на първолака зависи целия негов бъдещ живот в обществото, опитайте се да се успокоите и помислете, да не сте попаднали в капана „добър родител за училището, роднините, съседите и приятелите“, за пред хората.

Станете най-добрите мама и татко за единственото (единствените) на света. На тях трябва да им е удобно да се движат по потока, наречен живот. В променящия се свят това е единственият стабилен и продуктивен начин да бъдем родители.

The post Какво означава да бъдеш добър родител? first appeared on Хлапета.

Живеем в забързано време, непрекъснато се оплакваме от липса за време. За съжаление дефицита от време се отразява и върху времето, което отделяме на децата си. Това от своя страна води доне особено здравословни, самостоятелни занимания на децата, които пък ги възпитават в същия забързан и не особено съзнателен ритъм на живот.

Децата свикват да стоят пред телевизора, пред компютъра и да си играят с телефона. Дори разговорите помежду им касае тенденциите в новостите при компютрите и телефоните.

Децата се научават да чатят, да си пращят есемеси и говорят по телефона. Естествения детски смях се заменя с емотикони. Това изкривява възприемането на естествените реакции при общуване и прави децата по-безпомощни пред опити за измама. Ако човека им се усмихва, значи е добронамерен.

Всички тези занимания водят и до заседнал начин на живот и в съчетание с нездравословните готови храни, може да доведе и до наднормено тегло, което пък още повече ще ограничи желанието им за движение.

И така, когато се оправдаваме, че нямаме време да бъдем с децата си, ги тласкаме към превръщането им в консуматори. Светът на компютрите, Интернет, телефоните и телевизията е лесен, сдъвкан, потребителски. Не е нужно много мислене, много умствено и физическо усилие. Децата не се учат да мислят и вземат решения, а да натискат бутона „Ок”.

Не намирайки време обричаме децата също на живот, в който няма да имат време за важните неща. Като родители трябва да намерим време, за да отделим съсредоточено внимание на децата. Те се нуждаят от това повече, отколкото всички други възпитателни мерки. Отделяйки време за нуждите, емоциите и интересите на децата, изграждаме отношения на взаимност и доверие. Така, когато изискваме, нареждаме и възпитаваме те ще реагират по-добре, отколкото ако възпитанието ни се състои предимно в суха дисциплина.

Да не е лесно, но трябва да се преосмислят приоритетите, да се направи по-ефективно подреждане на ангажиментите, защото ако те чуват от нас „Нямам време”…Скоро и те ще ни отвръщат по-този начин и то не за отмъщение, а просто защото това са научили от нас. И наистина няма да имат време. Едва ли има някой родител, който да иска детето му да живее стресирано. За това си струва да се спрем, да поемем въздух и да намерим време. Сега е времето!

The post Нямам време за детето first appeared on Хлапета.

На родителите и децата генетично им е заложено да се обичат едни други. Но настъпва време, когато емоционалната страна на връзката не трябва да бъде прекалена. Децата трябва да се чувстват обичани, но ако родителите постоянно напомнят на отрочето си за любовта си към него с прегръдки, това може да ги разглези или да се обезцени.

Много възрастни се опитват да дадат на малчуганите си това, което, по тяхно мнение, не са получили в детството си. Това правило звучи красиво, но на практика вреди. Сравняването и компенсирането не трябва да е водещо в грижата към детето. Реагирайки на недостатъците от детството си, вие формирате първоначално погрешен модел на взаимоотношения с децата си.

Децата искат самостоятелно да се занимават с техните си дела, следвайки собствените си убеждения и правила. Трябва да се разбере, че новите приятели и ценности на децата по никакъв начин не застрашават техните доверителни отношения с родителите им. Новите приятели може да не се харесат на мама и татко и дори наистина да се окажат не съвсем удачно познанство. Но децата трябва да се учат сами да решават проблемите си. Ако човек не може да се научи на самостоятелност в детството си, той ще изпитва трудности през целия си живот.

Не всички проблеми на големите трябва да се споделят с малчуганите. Например детето трябва да знае, че родителите не могат да си позволят някаква покупка. Но как да платят сметките и този месец решават само възрастните.

Родителите искат да бъдат добри приятели с децата си, но са принудени да ги възпитават в определени рамки. Детето може да изразява мнението и желанията си, но последната дума винаги е на родителите. Децата трябва да разберат, че семейството е организация, в която решенията вземат възрастните.

Често възгледите на децата за добро и лошо кардинално се различават от моралните убеждения на родителите. Мненията на страните относно правилното поведение също доста се разминават. Затова трябва да позволят на децата да имат и приятели и съмишленици.

Ако сте решили да бъдете приятели с детето си, градете тези взаимоотношения на принципа „отговорност за приятеля“.  Не позволявайте на „приятеля“ си да кръшка от ученето. Не му помагайте да си намира оправдание за грешките. Не позволявайте да се говорят лоши неща за възпитателите и учителите.

На децата трябва да се обръща внимание, без да се превръщат в култ.

Децата трябва да се насърчават, без да се прекалява излишно, като непрекъснато се повтаря: „Толкова си умен, направо гений“.

Признак на прекалено покровителство е желанието да се направи за малчуганите това, което те почти могат да правят сами. Като бебето, което прохожда, те трябва да имат възможност да направят първите си стъпки, да падат, да стават и отново да пробват. И при всеки неуспех не трябва да се карате на детето си. Позволете му отново и отново да пада, за да може в крайна сметка да се научи само да ходи. Това не се отнася само за прохождането, а изобщо за всичко, с което то се захваща.

Дайте право на детето да прави грешки. Родителите мислят, че желаят най-доброто за наследниците си, но преди всичко те искат просто да е добро. Естествено, те се опитват да предпазят отрочетата си от разочарования, трудности и грешки. Грешките закаляват човек, учат го да постига успех. Дайте право на децата да рискуват, разбира се, в разумни граници. 

The post Прекалената родителска грижа first appeared on Хлапета.

След раждането на детето младата двойка има все по-малко време за романтика. На дневен ред са памперсите, храненето, дневните и нощни „концерти“. Мама придобива все по-измъчен вид, а татко се старае да работи, за да осигури всичко необходимо на семейството си. Често личният им живот отива на заден план.

От време на време намират възможност да изпълнят съпружеските си задължения, но при такова натоварване да отпочинеш психически е доста по-трудно, отколкото да се разтовариш физически. Почти са забравени вечерите, когато сте си принадлежали единствено един на друг, и дългите нощи, пълни със страст.

За да не изчезне цялата романтика заради битовите проблеми и за да не се чудите защо внезапно сте изгубили интерес един към друг, се опитайте да намерите в новия живот с бебето малко място за любовта ви.

Вместо сами да разхождате в почивните дни мъника или да го връчвате на таткото, а вие през това време да чистите, излезте цялото семейство на чист въздух. Не бягайте по магазините да пазарувате каквото ви е необходимо, забравете за малко за всичко това. Докато бебето спи в количката си, вие можете да отделите време за себе си, да се подържите за ръка, да поговорите. В крайна сметка никой няма да ви попречи да се целувате или просто да поседите прегърнати на някоя пейка, както сте го правили в началото на връзката си. Не мислете, че ще изглеждате глупаво. Спомнете си, че вие сте си същите мъж и жена, обичащи се един друг, само вече си имате и бебе.

Добавете романтика във вечерите у дома. Не се опитвайте да ги приключвате задължително със секс – нека той бъде приятното допълнение. Важен е не той, а възможността отново да се настроите на вълната на другия, да си спомните колко е хубаво просто да бъдете заедно с любимия човек. Едва ли ще успеете да направите романтична вечеря и вана с плуващи розови листенца в нея, ако отрочето ви не ви радва със спокоен сън до сутринта. Но след като го сложите да спи, можете да запалите свещи (или просто да намалите светлината), да отворите бутилка вино (сок или чай, ако кърмите), нещо леко за похапване и просто да постоите заедно.

Може да не се занимавате да приготвяте нещо, а да си поръчате по телефона – салата например или суши, или просто пица. Дори пакетче с някакви ядки или пуканки ще свърши работа, ако просто сте решили да поседите заедно и да погледате филм.

Започнете да си припомняте най-романтичните моменти в живота ви. Спомените ще ви върнат към забравените чувства, които сте изпитвали, и ще ви дадат необходимото настроение.

Не се страхувайте да се смеете над малките глупости, които сте правили под влияние на любовта – и правете нови. Скучно е да бъдете постоянно сериозни и разсъдливи хора.

Ако имате възможност, оставете бебето при някоя от бабите или при бавачка, възползвайте се от свободното време и отидете на кино, на кафе, в парка… Времето, в което ще бъдете само двамата, е безценно.

Подарявайте си един на друг малки, но приятни неща, картички, цветя само заради това, че ви се е приискало да видите усмивката на любимия човек. Не свързвайте подаръците само с определени дати.

Целувайте се и се прегръщайте, когато някой от вас излиза или се прибира вкъщи. Говорете си мило, дръжте се за ръце, често се усмихвайте един на друг. За да не изстинат отношенията ви, не е задължително да разгаряте огъня, достатъчно е просто да поддържате този огън с тези простички и приятни неща.

За да бъдете добри родители, трябва да бъдете щастливи хора.

The post Как да съвместим децата и романтиката? first appeared on Хлапета.