Авторитетът пред детето

Трудно е да се възпитават деца, защото това е процес, зависещ от много фактори: от нашите убеждения, от убежденията на нашите родители, от здравето и характера ни, от семейството, от броя на децата в него и дори от материалното ни положение.

Много зависи обаче и от самите деца, от техния характер и темперамент. Не трябва да си мислим, че детето е празен лист, а ние сме художници с вълшебна четка. На привидно белия лист вече има рисунка, която имаме правото единствено да дорисуваме старателно. От усета ни към заложеното у детето зависи нашият родителски авторитет.

Родител-авторитет е този, чието мнение детето цени, с когото иска да бъде и му е интересно да прекарва времето си, с когото споделя и добро, и лошо, и на когото животът и душевното състояние не са безразлични. Не е толкова лесно да бъдеш такъв авторитет.

Уважавайте желанията и мненията на детето и му давайте възможност за избор. Нека то да избира с какво да бъде облечено или пък с кого да си играе на детската площадка. Грешките му също трябва да бъдат уважавани. Те са част от неговия живот. Да ги предотвратите и предпазите от тях е ваша задача, но не винаги ще успявате. И ако детето сбърка, то трябва да знае, че ще срещне разбиране. Това не означава, че при сериозните грешки трябва да му прощавате. Не, трябва да му обясните и да му налагате подходящи наказания, за да осъзнава как постъпките му имат последствия. Съгласявайки се с избора на хлапето и говорейки му за това, че всички ние сме правили и правим грешки, оформяте в него увереност, че сте отбор и то е пълноправен участник.

Авторитетът не ограничава родителите да бъдат с децата, напротив – трябва да ви е интересно заедно.

Правила има във всяко семейство – за поведението, дневен режим, храненето. Те трябва да бъдат приети единодушно и да не се нарушават в присъствието на децата. Ако забранявате на детето да яде пред телевизора, то не трябва и вие самите да го правите.  

Разглезването е основата на непослушанието. До него водят презадоволеността и прекомерната обич на родителите, когато им се иска да предпазят от всякакви трудности детето, дори и от тези, които са в неговите възможности.

Разделяйте задълженията в семейството според възможностите,  например двегодишното хлапе с лекота може да си прибира играчките, а осемгодишното – да измие приборите си след хранене.

Всеки член от семейството трябва да има лично пространство. Не може напълно да потъвате в живота на друг човек, дори и да става въпрос за детето ви. Първо, вие ще се лишите от собствените си интереси, и второ,  детето ще се измори от прекомерното ви внимание. Вашите увлечения, хобита, са част от личността ви, които ви позволяват да се изявите и да бъдете интересен за околните и преди всичко за любимите си хора.

Децата задават много въпроси – от простички до най-сложните, а понякога е трудно родителите да намерят отговорите. Ако сте забравили кой е изобретил електрическата крушка, то ще трябва малко да поосвежите знанията си, защото вместо от интернет е добре детето да научава нещата от вас. Авторитет за него ще бъде този, който знае повече.

Споделяйте с хлапето си как е преминал деня ви, личните си преживявания и научавайте какво е правило то и какво изпитва. Почувства ли, че вие самите се доверявате, детето ще направи същото.

Говорете с детето за вашите постижения, хвалете се, но не прекалявайте. Не забравяйте също да споменете и неговите заслуги.

Обещавайте това, което можете да направите!

Контролирайте гнева си, въпреки че той си е напълно нормална човешка емоция. Така ще действате по-правилно и ще имате повече авторитет.