Прекалената родителска грижа

На родителите и децата генетично им е заложено да се обичат едни други. Но настъпва време, когато емоционалната страна на връзката не трябва да бъде прекалена. Децата трябва да се чувстват обичани, но ако родителите постоянно напомнят на отрочето си за любовта си към него с прегръдки, това може да ги разглези или да се обезцени.

Много възрастни се опитват да дадат на малчуганите си това, което, по тяхно мнение, не са получили в детството си. Това правило звучи красиво, но на практика вреди. Сравняването и компенсирането не трябва да е водещо в грижата към детето. Реагирайки на недостатъците от детството си, вие формирате първоначално погрешен модел на взаимоотношения с децата си.

Децата искат самостоятелно да се занимават с техните си дела, следвайки собствените си убеждения и правила. Трябва да се разбере, че новите приятели и ценности на децата по никакъв начин не застрашават техните доверителни отношения с родителите им. Новите приятели може да не се харесат на мама и татко и дори наистина да се окажат не съвсем удачно познанство. Но децата трябва да се учат сами да решават проблемите си. Ако човек не може да се научи на самостоятелност в детството си, той ще изпитва трудности през целия си живот.

Не всички проблеми на големите трябва да се споделят с малчуганите. Например детето трябва да знае, че родителите не могат да си позволят някаква покупка. Но как да платят сметките и този месец решават само възрастните.

Родителите искат да бъдат добри приятели с децата си, но са принудени да ги възпитават в определени рамки. Детето може да изразява мнението и желанията си, но последната дума винаги е на родителите. Децата трябва да разберат, че семейството е организация, в която решенията вземат възрастните.

Често възгледите на децата за добро и лошо кардинално се различават от моралните убеждения на родителите. Мненията на страните относно правилното поведение също доста се разминават. Затова трябва да позволят на децата да имат и приятели и съмишленици.

Ако сте решили да бъдете приятели с детето си, градете тези взаимоотношения на принципа „отговорност за приятеля“.  Не позволявайте на „приятеля“ си да кръшка от ученето. Не му помагайте да си намира оправдание за грешките. Не позволявайте да се говорят лоши неща за възпитателите и учителите.

На децата трябва да се обръща внимание, без да се превръщат в култ.

Децата трябва да се насърчават, без да се прекалява излишно, като непрекъснато се повтаря: „Толкова си умен, направо гений“.

Признак на прекалено покровителство е желанието да се направи за малчуганите това, което те почти могат да правят сами. Като бебето, което прохожда, те трябва да имат възможност да направят първите си стъпки, да падат, да стават и отново да пробват. И при всеки неуспех не трябва да се карате на детето си. Позволете му отново и отново да пада, за да може в крайна сметка да се научи само да ходи. Това не се отнася само за прохождането, а изобщо за всичко, с което то се захваща.

Дайте право на детето да прави грешки. Родителите мислят, че желаят най-доброто за наследниците си, но преди всичко те искат просто да е добро. Естествено, те се опитват да предпазят отрочетата си от разочарования, трудности и грешки. Грешките закаляват човек, учат го да постига успех. Дайте право на децата да рискуват, разбира се, в разумни граници.