Съветите на бабите

Когато жената стане баба, тя вече има опит в отглеждането на деца и с охота дава съвети на младата майка. Често обаче майката се дразни от напътствия на бабите. Техните съвети и се струват не актуални, неправилни или просто и е досадно. Майката смята, че най-добре знае как да отглежда своето дете. Изнервеността на младата майка от недоспиването я прави раздразнителна и дори добронамерена  помощ й изглежда досадно вмешателство.  Ако и преди това е имала проблеми със своята майка или свекърва,  проблемът се задълбочава.

Бабата би трябвало да знае и това, нали е преминала през същото. Но позицията на баба я кара да гледа на нещата по друг начин. Това е трудно  за осъзнаване от много баби, защото имат нужда да се грижат за някого след като деца са пораснали и вида на безпомощното бебе и изтощената майка я провокира.

Гледането на бебе и изглежда толкова лесно, когато жената е опитна и уверена, но бабата трябва да разбере, че майката е тази,  която е призвана да се грижи за бебето си и само ако поиска помощ, може да и се помага. Бабата може само да гледа от страни,  защото детето на нейното дете, не е нейно дете.

Конфликтите между майката и бабите, относно грижите за бебето води до хаос, който не се отразява добра и на бебето.

Спокойствието на бебето и майка му  и за да бъде ползотворна обстановката около тях, може да се направят някои неща:

Още докато жената е бременна, бабите трябва да се сближат с нея, и ако отношенията им не са близки да ги оправят. Правилният начин е да поговорят с нея, дали и от каква помощ ще се нуждае. Ако майката откаже помощ, бабите ще трябва да се съобразят с това  и да осъзнаят, че детето си е нейно и тя решава, как ще се грижи за него. Достатъчно е да заявят готовност за помощ, ако майката  я поиска.

Бабите имат право да се намесят само в случаите, когато майката  е неадекватна поради болест или друга причина.  Тогава бабите се съветват с бащата на бебето и решават, какво ще правят.

Младата майка също трябва да прояви разбиране и уважение към бабите, като зачита  техния опит. Все пак те са родили и отгледали нея и съпругът й и заслужават уважение. Тя може поне да ги изслуша, да им благодари и да прецени дали да използва някои от съветите им. Крайното решение по всеки въпрос отнасящ се за бебето е на майката. Детето се нуждае от нея, независимо дали е опитна или не – тя е негова майка. Само тя може да го обича по начина, необходим за бебето , те са си най-близките в света.

Бабата  с любов шие или плете дрешки за своето внуче, които майката не често не харесва.  Това може да се избегне, като майката сама избира моделите, които да изработи бабата.

Бабата да се радва на внучето, но не трябва да го глези, и винаги трябва  се съобразява с методите на майката, за да не създава противоречия.

Бабите и младата майка трябва заедно  да обмислят, кое е най-добро за бебето. Всяка жена в живота на новороденото трябва да знае своето място и роля така е най-добре за бебето.