Родителите на детето
Обикновено родителите на детето са неговите майка и баща. При идеалните обстоятелства се са сключили брак и живеят щастливо заедно.
Не всяко дете обаче се радва на такива родители.
В днешни времена партньорите предпочитат да не сключват брак, законът и обществото допуска такова съжителство. Дали е добре, времето ще покаже.
В миналото за да е законно съжителството, партньорите е трябвало да имат брак – в по-далечни времена църковен, а в по-близката ни история граждански брак. Дълги векове разводът не е съществувал или е бил изключителни случаи. След втората половина на миналия век, разводите зачестили, а днес почти всеки втори брак, завършва с развод.
Може би това е една от причините все по-рядко да се сключва брак и така родителите на децата да не са женени. Пред обществото и закона те често се водят като самотни родители, получаващи помощи и вероятно за част от тях това е мотив да не сключват брак.
И така, освен идеалното семейство, много деца са, деца на самотни или разведени родители. Разведените или овдовели родители понякога намират нови партньори и заживяват с тях, като това се отразява на детето. Не винаги новият партньор на родителя обича доведеното или заварено дете или просто не успява да го покаже и остава неприет.
Освен биологични родители, детето може да има и осиновители. Често, когато децата узнаят, че са осиновени, за тях това е голяма драма. Осиновителите им укриват това от тях с идеята да не ги травматизират, а и от страх децата да не искат при истинските си родители. Но истината рано или късно се разбира и води до драми.
Понякога родителите пазят тъмни тайни и в някакъв момент се оказва, че детето което един човек е отгледал не е негово. Заради страсти и човешки грешки понякога се водят спорове за доказване на бащинство и родителски права.
А децата просто трябва да бъдат обичани. За едни деца е важно, кои са биологичните им родители, но за други родители са тези, които ги обичат.