Нямам време за детето

Живеем в забързано време, непрекъснато се оплакваме от липса за време. За съжаление дефицита от време се отразява и върху времето, което отделяме на децата си. Това от своя страна води доне особено здравословни, самостоятелни занимания на децата, които пък ги възпитават в същия забързан и не особено съзнателен ритъм на живот.

Децата свикват да стоят пред телевизора, пред компютъра и да си играят с телефона. Дори разговорите помежду им касае тенденциите в новостите при компютрите и телефоните.

Децата се научават да чатят, да си пращят есемеси и говорят по телефона. Естествения детски смях се заменя с емотикони. Това изкривява възприемането на естествените реакции при общуване и прави децата по-безпомощни пред опити за измама. Ако човека им се усмихва, значи е добронамерен.

Всички тези занимания водят и до заседнал начин на живот и в съчетание с нездравословните готови храни, може да доведе и до наднормено тегло, което пък още повече ще ограничи желанието им за движение.

И така, когато се оправдаваме, че нямаме време да бъдем с децата си, ги тласкаме към превръщането им в консуматори. Светът на компютрите, Интернет, телефоните и телевизията е лесен, сдъвкан, потребителски. Не е нужно много мислене, много умствено и физическо усилие. Децата не се учат да мислят и вземат решения, а да натискат бутона „Ок”.

Не намирайки време обричаме децата също на живот, в който няма да имат време за важните неща. Като родители трябва да намерим време, за да отделим съсредоточено внимание на децата. Те се нуждаят от това повече, отколкото всички други възпитателни мерки. Отделяйки време за нуждите, емоциите и интересите на децата, изграждаме отношения на взаимност и доверие. Така, когато изискваме, нареждаме и възпитаваме те ще реагират по-добре, отколкото ако възпитанието ни се състои предимно в суха дисциплина.

Да не е лесно, но трябва да се преосмислят приоритетите, да се направи по-ефективно подреждане на ангажиментите, защото ако те чуват от нас „Нямам време”…Скоро и те ще ни отвръщат по-този начин и то не за отмъщение, а просто защото това са научили от нас. И наистина няма да имат време. Едва ли има някой родител, който да иска детето му да живее стресирано. За това си струва да се спрем, да поемем въздух и да намерим време. Сега е времето!