Защо децата хленчат?
Едно от най-полезните открития, които детето прави в най-ранна възраст, може да се формулира така: „висок ефект на въздействие на хленченето върху психиката на възрастните“. Монотонните звуци, повтарящи се в течение на десет минути, са в състояние да хипнотизират родителите и в крайна сметка и те се предават.
Въпреки упорството, с което хлапето капризничи, не трябва да подозирате, че го прави със зла умисъл. Децата просто не знаят други начини, с помощта на които могат да получат желаното.
Още от ранна възраст се справете с хленченето. При първите признаци на недоволство от страна на детето, не му обръщайте гръб, погледнете го в очите и се старайте то да вижда лицето ви. Това ще го убеди, че неговият призив е чут.
Ако хлапето капризничи, не показвайте раздразнението си. Да, за това си трябва търпение, но пък вашият срив само ще утежни ситуацията. Нека тази мисъл ви дава сили!
Когато детето е изморено, то преминава на режим „всичко е лошо“. Опитвайте се да изпреварите този момент. Следете за режима му, обръщайте внимание не ходи ли твърде много, не му ли е топло и т.н. Ако му се спи, то хленченето му действа успокояващо. Опитайте се да влезете в ритъма на неговата „песничка“, монотонно повтаряйки мили думички или някаква проста мелодийка. Това ще облекчи процеса на заспиването.
Между 3 и 6 години
В тази възраст вече можете да научите детето, че хленченето не е най-добрият начин да убеди възрастния да изпълни желанието му. Тъй като децата често умишлено използват хленченето, за да се наложат, си струва да му дадете да разбере, че коварният им план е разкрит и е време да сменят тактиката.
Улавяйки нотките неискреност в хленча на мъника, му го кажете: „Струва ми се, че плачеш, за да се съглася да ти купя играчка. За съжаление няма да я вземем, защото сме тръгнали да търсим обувки“. Непременно обаче им покажете, че сте на тяхна страна: съгласете се, че играчката е много хубава, анимацията е страшно интересна и т.н. А след това обяснете причината за отказа. Ако детето продължава да пробва търпението ви, предупредете го, че сте се изморили да го слушате и пристъпвате към действие. Кажете му, че ще излезете от магазина (ще си тръгнете от мястото, където сте на гости, от детската площадка…), ако „концертът“ му продължи. Важно е да се усети, че наистина сте били готови да изпълните заплахата си. Нека да прекъснете разходката си, затова пък следващия път детето ще се замисли струва ли си да ви опъва нервите.
Не забравяйте, че за малките деца е много важна предсказуемостта на събитията. Дори и да му съобщавате, че отивате на гости, вие пак можете да видите недоволна муцунка и да чуете хленчене, ако сте му казали за това, което предстои, половин час преди да тръгнете. Затова по-отрано предупреждавайте отрочето си за предстоящите промени в обичайния ред на деня.
Понякога възрастните сами провокират детето да хленчи, като го карат да почака, не отчитайки факта, че 10 минути за човек, който не умее да определя времето, е цяла вечност. Когато мъникът ви вика, не отговаряйте с „Идвам“, ако не сте готови веднага да го направите. Обяснете с какво сте заети и му посочете конкретни времеви рамки, например: „Ще оправя колелото на количката ти, когато свърша с рязането на тези картофи“. Дайте му възможност да бъде около вас, за да може да наблюдава приближаването на заветния момент.
На детето, както и на възрастния човек, му е необходимо малко освобождаване от емоциите. Ако видите, че детето е разстроено от нещо, дайте му възможност малко да помрънка и да похленчи, кимайки понякога с глава в знак на солидарност. След няколко минути доброто му настроение ще се върне.
