Детският инат
Фразата „не искам“ се появява в речника на детето доста раничко – веднага след „мама“, „тати“ и „дай“. От този момент нататък на възрастните им се налага да се съобразяват с желанията на детето. Не е много приятно, когато родителите открият, че тяхното човече, доскоро безпомощното човече сега заявява категорично претенциите си. Затова възрастните често наричат инат всеки път, когато детето заяви желанията си, които са в разрез с техните намерения и интереси.
Не трябва да забравяме, че умението да казваш „не“ е много важен жизнен навик. Ще му послужи, когато съучениците му предлагат да избягат от час или да опитат наркотици. Затова няма смисъл да се карате на детето си за самия факт на неподчинение. Главната задача на родителите е да уважат отстояването на мнение по конструктивен начин. Как да се направи разлика между настойчивостта и принципността от стремежа да правиш всичко наопаки?
До 2 годинки
Малките деца, едва започващи да опознават света, се нуждаят от определяне границите на личността си. Само тогава, когато детето осъзнае дадени желания, разбира кое му е приятно и кое не, получава представа за своите индивидуални особености. В тази ситуация предложенията на възрастния изглеждат като наложени решения.
От гледна точка на родителя изглежда нелогично, когато детето мени мненията и желанията си със скоростта на светлината. Това не значи, че не знае какво иска, а именно, че изучава себе си и да се научи да контролира ситуацията.
Какво може да се направи?
Направете почивка, ако детето се заинати. Просто помълчете и почакайте. Напълно е възможно само да реши да направи нужното, щом получи свобода.
Опитайте се да получите положителен отговор на някакъв въпрос, дори да не е свързан с предмета на спора. Всяко казано „да“ увеличава шансовете за помирение.
Не се увличайте в уговорки и обяснения. В тази възраст много по-убедителни са емоционалните изразявания. Заинтригувайте детето с приказка, касаеща ситуацията.
В някои ситуации инатът на детето е предизвикан от стремежа да премине границите на позволеното. Когато то наистина преминава зоната на безопасност просто твърдо реагирайте, за да разбере, че тази граница не трябва да се преминава.
3-4 години
Инатът в тази възраст е свързан не толкова с опознаването на света, колкото със стремежа активно да го променят, правейки си различни експерименти. Заради проверката на своите хипотези, детето нарушава родителското спокойствие. Ето защо когато чуе „не трябва“ или „не“, той съсредоточено започва да прави именно това, което е забранено. Като истински изследовател, се стреми да потвърди теорията на практика, за да се убеди, че възрастният е прав.
Придружавайте всяка забрана или молба с подробни обяснения. Старайте се да правите така, че информацията да не се отнася само за конкретния случай, а за всички подобни ситуации. Например – опасно е да бъде по чорапки върху всякакъв неустойчив предмет, не само върху стола в стаята на баба.
Не давайте на детето информация, която може да го подтикне към нови рискови експерименти.
Когато спорите с малкия инат, не прекалявайте с фрази като „Аз на кого казах“ и „Нали ти казах“. Иначе ще го провокирате да търси нови доказателства, че е прав, за да може после победоносно да заяви: „Виж де. А ти ми казваше, че не става“.
Ако не успеете да спрете изследователските напъни на детето, поемете научното ръководство над експериментите му. Направете действието заедно.
5-6 години
Този период се характеризира с повишено внимание към мотивите за постъпките на другите хора. Техния резултат малчуганът оценява от гледна точка на изгодата за себе си. Не е чудно, че избирайки този начин, той намира куп поводи за разочарования и обиди. Игнорирането или рязкото прекъсване на ината му не само не помага, но и значително влошава психическия му дискомфорт.
Поинтересувайте се за какво се е обидил. Най-вероятно ще каже: „За нищо!“ Въпреки демонстрацията на равнодушие, детето очаква продължение на разговора. Слушайки ви, детето вероятно ще се включи в разговора, дори само за да възрази.
В тази възраст децата използват ината за да „наказват” възрастните, че не са ги разбрали. Убедете детето да не наказва околните с инат, защото хората не четат мисли и не знаят какви са намеренията му. Нека се научи да ги споделя.
Въпреки добронамереното общуване, настоявайте за извинение към този, на когото дребосъкът се е инатил. Това ще предпази детето от изкушението постоянно да е в ролята на „унижения“.
Помолете детето ясно да казва кое не му харесва. Тренирайки с хората вкъщи, ще може да пренесе този полезен навик и в общуването с връстниците си.
Следете собственото си поведение, когато сте обидени. Не започвате ли и вие да се инатите, без да обяснявате причините за лошото си настроение?