Детето и общуването с околните

Всеки човек, независимо от възрастта му, предизвиква голям интерес в детето ви. То отива при него, за да се запознаят и обменят информация.

Намесата на родителите в този разговор само ще увеличи бърборенето на детето – то ще се опита да изговори още неща, преди да го отведат настрани. Такава хипер общителност със сигурност позволява да се преодолеят трудностите, свързани с публични изяви или адаптацията в нов колектив. Но наред с това възникват по-сериозни проблеми – твърде общителното хлапе е добра цел за злосторниците. Как да го научим да мери думите си и да е внимателно?

Между 1 и 3 годинки

Детето харесва самия процес на общуване, независимо от съдържанието. Научавайки нова дума или усвоявайки поредния навик, той веднага търси публика, която може да оцени неговия успех. Изборът на събеседници зависи от мястото, където се намира – който му попадне пред очите, с него и ще говори. Така че много лесно можете да поемете тежестта върху себе си, проявявайки интерес към това, което той иска да покаже.

Колкото по-доброжелателна е атмосферата у дома, толкова по-доверчиво и открито се отнася детето към другите хора. За да го предпазите от неприятности, трябва да предприемете някои мерки за безопасност:

Забележите ли, че детето иска да се обърне към непознат човек, превключете вниманието му към себе си с някакъв въпрос. Ако това не помогне, отидете при непознатия заедно с него. След 5-10 минутки спасете събеседника от натрапчивото внимание на малкото човече. Предложете му да каже „довиждане“. По принцип това помага и хлапето приключва разговора.

Научете детето да дели хората на познати и чужди. С последните не трябва да разговаря, ако наоколо не са родителите му. Разбира се, не е необходимо да го плашите с „лошите чичковци“, но то трябва да знае, че има както добри, така и лоши хора, затова за всеки случай трябва да е внимателно.

Изисквайте строго спазване на правилата: „Преди да вземеш нещо, което ти предлагат други хора, трябва да поискаш разрешение от мама или татко“.

Обяснете на детето какво е тайна.  Всеки човек има тайни и то да ги разкаже на другите означава да го обиди.

Нека детето знае, че не  всички  ще имат желание или имат възможност да общуват с него. Дългите разговори могат да раздразнят или изморят събеседника, затова трябва навреме да прекрати общуването или най-малкото да не се противи, когато някой от родителите му помага да го направи.

Между 4 и 6 годинки

За разлика от предишния възрастов период, хипер общителността между 4 и 6 годинки често е свързана с недостатъчното общуване с родителите. Не намирайки достатъчен интерес към казаното от него, към откритията, които е направил или игрите му, малчуганът започва да търси внимание от другите.

Дори да не  разчита на дълбочина в такова общуване, качеството се компенсира с количеството. Детето води бурен  живот, постоянно разменя играчки, кани на гости. Ако го питате кой му е приятел, ще заспите преди да е завършило изброяването. Проблемът е там, че в приятелския кръг попадат всички, които малкото човече знае по име, и тези, които някога са направили нещо хубаво за него. Трябва да му помогнете да стане по-избирателно в общуването:

Обяснете на детето, че при първо запознанство с връстник или с възрастен, не трябва да разказва къде и с кого живее, кога родителите му не са вкъщи, къде и кога ще отива на почивка и т.н. Тъй като за децата на тази възраст не е характерна способността да обобщават, трябва да преразгледате всички факти, които според вас трябва да се премълчат.

Разкажете му случаи от живота или съчинете история, която да е близо до реалността и в която да дадете като пример какви могат да бъдат последствията от прекалената общителност.

Отделяйте на детето поне по 15-20 минути на ден, за да може да ви каже всичко, което го интересува – от въпросите за устройството на Вселената до пародиите на анимационните герои.

Постарайте се да осигурите на детето постоянна компания от връстници, с които може да упражнява общуването си. Често хипер общителните деца превключват от един „обект“ на друг не защото губят интерес, а заради неумението да разрешат конфликтна ситуация или да поддържат разговора.