Ако детето си има невидим приятел
Случва се, родителите да забележат, че детето им си има невидим приятел. С него споделя как е минал деня му, какво му се е случило, обича да си играят заедно… Според психолозите 65 процента от децата на възраст от 3 до 7 години имат измислен приятел. Става въпрос за хлапета, които са много умни и с много развити творчески способности. Нуждата от въображаем приятел психолозите наричат синдром на Карлсон. Причина за появата на невидим приятел е развитието на въображението и творческите способности на детето.
Никога не казвайте на детето, че се съмнявате в съществуването на измисленото му другарче и не го карайте да се раздели с него. Със сигурност няма да успеете да откажете хлапето от въображаемата компания. То просто ще се затвори в себе си и пак тайно ще си говори с приятеля си. Не трябва и да му се подигравате за това. Така отново ще постигнете същия ефект като този със забраната.
По-добре приемете неочаквания гост, който се е настанил в детската стая, и се опитайте да разберете повече за него от детето си. Така ще му покажете, че му вярвате и всичко, което прави то, ви е интересно. Имайте предвид, че с израстването на детето, измисленото от него присъствие постепенно ще бъде забравено. Затова не е необходимо да включвате алармата си и да се страхувате от случващото се. Другарчето ще изчезне между седмата и деветата година на детето ви.
Какво представлява въображаемият приятел? Той може да бъде играчка, на която детето придава човешки качества, персонаж, вдъхновен от някое анимационно филмче, човек, животинче или измислено същество. Нереалното другарче обикновено се появява при деца, които нямат братче или сестриче или истински приятелчета, с които да си играят. Понякога и скуката може да доведе измислената компания. Измисленият приятел винаги има желание за игри, поема вината върху себе си, ако се наложи и с него винаги е интересно – не се цупи, не плаче, а и знае толкова забавни начини за игра.
При всички положения обърнете внимание на това какво се случва с детето. Появата му може да е сигнал, че нещо липсва на детето. Не всички хлапета успяват бързо да се сприятелят с връстниците си. А може и просто вие много да му липсвате. Може да сте строги с него или да е свидетел на конфликти вкъщи между родителите си. Детето прибягва до създаването на свой въображаем свят, в който да се скрие от всичко, което го плаши или притеснява.
Неочакваният нов и невидим член на семейството ви може да се появи и ако малчуганът се опитва да се справи с някаква стресова ситуация – местене в друг дом или град, загуба на близък човек, дете в градината или на площадката, което го тормози… Въпросното другарче му помага, като се превръща в негов довереник, с когото може да сподели неща, които не се осмелява или не намира начин да каже на вас. Усетите ли, че натам отиват нещата, се опитайте да отделяте повече време на детето и го обградете с внимание и любов.
Постарайте се и да му покажете границата между реалността и въображаемото. Това обаче не трябва пак да става с повишен тон или налагане на наказания. Просто оставете настрани всичките проблеми и ангажименти и поговорете с детето. То трябва да усеща, че го разбирате. Правете и всичко възможно да го окуражавате да бъде по-отворено към околните.